„Бръмбъзъците“ и зората на кукления театър в България
Историята за зараждането на кукления театър в България е крайно колоритна и не преминава без участието на Константин Щъркелов. Тя се развива през 1924 г. и е свързана с организирания от Дома на изкуствата и печата пореден карнавален бал по случай Деня на изкуствата – 8 март.
Програмата за „художествено-забавителната“ вечер е поверена на оркестър „Бръмбъзъци“ , където Щъркелов свири на тъпан. Този оркестър е увековечен в карикатура от Александър Божинов, която е била продавана като картичка по време на бала.
Така във вечерта на 8 март в една от залите на Военния клуб в София, между павилионите на своеобразния базар със звучни заглавия като „Добре дошли, стрелци“, „Риболов“, „Гледане на късмет“ се ситуира и павилионът „Куклен театър“, където част от „Бръмбъзъците“ разиграват „Викът на живота“ – хумористично представление с участието на кукли със собствените им образи – това са Константин Щъркелов, Борис Денев, Александър Божинов, Андрей Николов, Никола Танев и Буридановото магаре.
Вероятно идеята за кукленото представление е на арх. Атанас Донков, който докато учи в Италия е впечатлен от работата на Teatro del Piccoli. Той, със съдействието на самите модели, издялква марионетките, а съпругите на художниците им ушиват костюми.
Спектакълът печели популярност още по време на репетициите, а по време на бала е повторен според някои сведения три пъти, а според други – десет. За съжаление липсва запазено описание на сюжета му, но все пак можем да съдим за него по бележка във в. „Препорец“, която гласи:
„Пред нас е в миниатюра Александър Божинов, с вечната си иронична усмивка. Той игре едно лудо хоро, без спир и умора. Идва и рошавият Андрей Николов, а след него се влачат щърковите крака на Щъркелов. Весел смях тресе малкия театър. Всички са на крака, за да следят по-непосредствено играта на марионетките. Смехът става неудържим, когато се задава буридановото магаре. Между него и Божинов се започва истински двубой с ритници…“
На единствената известна снимка (от архива на Елена Владова) от кукления спектакъл фигурката на Константин Щъркелов се вижда на преден план вдясно, вляво е Андрей Николов, а върху магарето са куклите на Никола Танев и Александър Божинов, Борис Денев е с крила.
След представлението Борис Денев рисува по памет картина (м.б., к., 26.5 х 19.5 см), която подарява на Александър Божинов. Понастоящем произведението е собственост на НХГ.
В този вид и състав първото куклено представление не намира продължение във времето, но за радост на него и значението му е отделено подобаващо място по време на провелата се между 12 декември 2015 г. и 12 януари 2016 г. в София изложба „Анатомия на куклата“, както и в каталога към изложбата с материал на Галина Декова.
Автор на текста: Елисавета Петрова
Източници:
„Борис Денев (1883 – 1969)“, Весела Христова – Радоева, Фондация „Поддържане на изкуството в България“, София 2013 г.
„Анатомия на куклата. Художниците в българския театър“, СБХ, секция „Сценография“, София, 2012 г.