Новини

„(Не)Познати истории“ в галерия „Лоранъ“ от 15 юни

02.06.2017 |

Връщайки се повече от сто години назад във времето, предстоящата изложба в галерия „Лоранъ“ заявява опит за възстановяване и допълване на спомена за недотам познатото в живота и творчеството на Константин Щъркелов.

Чрез своите четири разказа в картини, експозицията отворя големите теми за непознатия свят, за вглеждането в себе си и в другия през портретите и за общуването с природата – срещата с нея чрез пейзажния жанр или внесена у дома – като натюрморти с цветя, а през всики тях, като нишка, преминава мотивът за пътуването.

Според организаторите, неслучайно разказът започва именно с обиколката на Западна Европа от началото на 1912 г. и загатва за екзотичното пътешествие на художника в Египет. За първи път са показани творби от Париж, Лондон и Лозана не само с художествена, но и висока историческа стойност – те съвършено допълват (не)познатата история за живота на художника, за неговите впечатления и преживявания, до сега единствено бегло щрихирани в писмата до дома.

Париж, 1912 г., акварел, хартия, 13 х 19 см, подпис и дата долу дясно

Лондон. Парламентът,  24.03.1912 г., молив, креда, хартия, 21,5 х 17 см, подпис и дата, долу ляво

Малко е времето, което Щъркелов има след завръщането си от това  пътешествие – през есента на 1912 г. той вече е на фронта в Мустафа паша (днешен Свиленград), предстои му участие в двете балкански войни и Първата световна война. В дневника си той пише: “Влизах из окопите на първа боева линия. Пищяха куршуми над главите ни, в небесата се пръскаха шрапнели и гранати разбиваха земята. Това го видях и преживях…”. Но не тези сцени ще видим в картините му, друго е предал художникът – особеното спокойствие на бавната река, приглушената тоналност на морския пейзаж, самотата в ледената пустиня на полето – Щъркелов пресъздава тревожните портрети на войната отвъд познатата представа за нейния ужасяващ облик.

Пред река Серет, 30.01. 1917 г., акварел, хартия, 24,6 х 33 см, подпис долу ляво; дата долу дясно

Камбанарията край село Радово, 22.06. 1913 г, молив, хартия, 29 х 21,5 см, дата долу ляво

По същия начин той се отнася и към човешките образи – по думите на Александър Балабанов “с едно твърде характерно “ех”, той ги “хваща”, за да изгради портрети, но за да предаде и своята душа. Именно (не)познатата история за Щъркелов като портретист ще бъде представена в третата част на изложбата – в едно пътуване през времето с използването на различни техники, които го правят още по-интересно.

Мъжки портрет, 1930 г., цветни моливи, хартия, 31 х 23,8 см, подпис и дата долу дясно

Портрет на Чудомир (Димитър Чорбаджийски), 50-те г. на ХХ в., молив, хартия, 25 х 19,5 см, подпис долу дясно

Подобно на портретите, природата при Щъркелов, при това с пълна сила – е също любим обект, ключ към пресъздаване на чувство, мисъл, настроение, на цели нови светове. Тази, наглед най-позната, заключителна тема от изложбата крие своята дълбочинна именно в тайната на изживяното от художника, който признава в своя дневник: “Аз обичам извънредно много картините си и след всяка изложба по цяла седмица стоя сред тях и не искам да ги дам на собствениците им…”

Край реката, 20-те г. на ХХ в., акварел, картон, 23,5 х 32,5 см, подпис долу дясно

Пирински минзухари, 1927 г., акварел, хартия, 30,1 х 40 см, подпис и дата долу ляво

 

 

FacebookTwitterGoogle+Pinterest