В края на октомври 1922 г. в една кръчма в Берлин се намират Константин Щъркелов, Григор Василев и Панчо Владигеров. В разгара на вечерта Константин Щъркелов запява песен, а Панчо Владигеров вади нотно тефтерче и започва да си записва мелодията. На въпроса на Григор Василев, дали може да композира „едно Българско произведение“ по тази тема,  Панчо отговаря утвърдително.

След около месец време той кани приятелите си у дома, където двамата братя – Панчо и Любен Владигерови – изсвирват премиерно пред публика новото произведение — Българска рапсодия за цигулка и пиано оп. 16, 1922 г. Вълкович и Щъркелов са във възторг от произведението на часа настояват Рапсодията да носи заглавието „Вардар“ и посвещението: „На борещата се за независимост Българска младеж във Вардарска Македония“, тъй като към този момент те считат мелодията за македонска народна песен.

По-късно обаче се установява, че това е патриотичната хороводна песен на Добри Христов, написана в духа на македоснките народни песени – „Едничък чуй се вик“ (извесна също под името „Ний българи сме“) с текст от Л. Бобовски, вкючена в сборника „Балкански песни“ на Добри Христов, издаден от 1912г.

Рапсодията е издадена през следващата 1923 г. от Universal Edition под името „Българска рапсодия Вардар“, по-късно, по политически съображения Владигеров е принуден да махне „Българска“ от заглавието на Рапсодията и тя и до сега е известна като Рапсодия Вардар за цигулка и пиано оп. 16, 1922 г.  Едва през 1928 г. Владигеров оркестрира Рапсодията за голям симфоничен оркестър, а по-късно прави и още няколко транскрипции.

За тази популярна история Григор Василев пише статия във в. ,,Зора”, 21 април 1941 г.:

ИЗВОРИТЕ НА ВАРДАР.

КАК БЕ СЪЗДАДЕНА РАПСОДИЯТА ,,ВАРДАР” (1941г.)

Вардар има един съперник – рапсодията ,,Вардар”, която се изпълнява по цял свят. Авторът на рапсодията е Панчо Владигеров, но той не е съвсем сам в създаването й. В октомври 1922г. отидох  от Мюнхен в Берлин за един конгрес. Там намерих Щъркелов и двамата братя Владигерови. При един обяд в ресторанта ,,Пшор-брой” близо до ,,Кайзер Вилхелм Гедехтнис Кирхе”, Щъркелов, след някоя и друга халба, започна да пее народни песни. Между тия песни той попадна и на един мой любим мотив:Ний българи сме!

Помолих Щъркелов да пее за втори и трети път същата песен, която бях чувал в Скопие през 1917 и 1918г. от хора при Скопската гимназия. Панчо Владигеров слушаше с внимание. Попитах го не може ли да създаде нещо от този мотив. Той помисли доста време и отсече:,,Мисля – да!”

Сега вече Панчо помоли Щъркелов да изпее песента 2-3 пъти, а сам си отбелязва 5-6 ноти в едно малко тефтерче.

След няколко дена получих писмо, пак в Мюнхен, от Панчо, в което ми съобщаваше, че е написал една рапсодия на същата тема. При второ посещение в Берлин Панчо и Лулу ми изсвириха рапсодията. Попитах Панчо дали ще може да я даде на своето издателство да я отпечати и той ме увери, че това ще стане скоро. Тогава, казах му, ще трябва да я назове ,,Българска рапсодия Вардар” и да я посвети на борещата се българска младеж в Македония. По това време имаше големи преследвания в Скопие против българската младеж, създадени бяха много процеси и голямо число младежи бяха хвърлени в затворите поради куража им да се наричат българи. Панчо прие това внушение и написа пред мене по немски: ,,Bulgarishe rapsodie Wardar – den kampfenden bulgarishe Jugend in Macedönien gewidmet”.

По-късно Владигеров разработи рапсодията за оркестър и мога да кажа,че музикалният свят прие това българско творение с извънредна симпатия и най-висока преценка.

И музикалната публика в Загреб и Любляна прие рапсодията ,,Вардар” с искрен и горещ възторг.

Тогава – преди две десетилетия – не бе възможно да се направи нищо в защита на огнената българска младеж в Македония, но моралната награда и братското съчувствие бе изразено в рапсодията ,,Вардар”, която се изпълнява от всички първокласни оркестри в Европа и Америка.

Автор на текста: Елисавета Петрова