Списание „Листопад“ с редактор Димитър Бабев започва да излиза през септември 1913 г. Подзаглавието на изданието първоначално гласи „Седмично литературно-художественото списание“ – през първата година излизат 42 броя, последният от които с дата 29.06.1914 г., но през следващите години (след прекъсване между 1914 г. и 1919 г.)  периодичността се променя.

Графичното оформление на списанието от първи до четвърти брой, включително, е дело на Константин Щъркелов. Печата се първоначално в печатница „Напред“, ул. Бенковска 22, а след това от Първо кооперативно печатарско дружество „Гутенберг”, ул. Гурко 25, София.

В статията „Полиграфията и модерния стил Сецесион / ар нуво в България“, част от сборника „Модернизми и модерност – (не)възможност за историзиране“, проф. Ирина Генова описва главата на списанието по следния начин:

Главата на списанието е в два различни варианта. Първият, от Константин Щъркелов (1889-1961), е използван само в няколко броя, и представя огънато от вятъра (есенно) дърво с капещи листа. Образът се отнася директно до заглавието. Шрифтът е рисуван – буквите сякаш също са огънати от вятър. Вторият вариант е от Александър Божинов и представя две растения, които фланкират шрифтовата част. Едното е превито и безжизнено, другото е с капещи листа, но изпрвено и жизнено, надхвърлящо рамката. Символното представяне на живота и неговия цикъл с природни мотиви се свързва със стилистиката на сецесиона.

В последния архивиран брой на списанието от година XV в Библиотека на Института за литература при БАН от 1934 г. се обявява подписка за XVI-та година на списанието, но до следващи издания не се стига:

Автор на текста: Елисавета Петрова

Източници:

Дигитален архив на сп. Листопад – http://bgmodernism.com/Listopad

Генова, И. , „Модернизми и модерност – (не)възможност за историзиране“, С. , 2004