„Разговор“ за Криволак след 100 години
Анжела Димчева: Моят дядо кап. Христо Димчев е работил в щаба на Седма Рилска дивизия*. Той е завършил право през 1904 г. – следвал е в Загреб, Лозана и София, знаел е езици, затова е бил ценен кадър за щаба. Там именно като художник е бил зачислен Константин Щъркелов.
Константин Щъркелов:
…Над нас още една група жерави крещят остро и отлитат. Отлитат, а острият на всеки жерав звук е като плач.
Непрестанна стрелба. Сега пак отдалеко дочуваме през чукарите да се носи плътното ура за атака, да тръбят тръбите и „Шуми Марица“ да се носи и като ехо да замира…
Падна гъста мъгла по върховете, дето се водеше боят. Изгубиха се баирите. Само глухо бумтят оръдията и ние чувувахме как се отдалечаваха към кървавата долина на легендарния Вардар.
26.11.1915 г.
Анжела Димчева: След победоносната битка на българската войска при Криволак, когато е разбита френската армия, минават 40-50 дни и щабът решава да обиколи позициите и да заснеме и да документира с рисунки мястото на тази историческа победа. Това става на 7 януари 1916 г.
Константин Щъркелов:
Както снощи каза пол(ковник) Бурмов, в 8 ½ тръгнахме за Криволак. Снощната светла лунна нощ ни радваше и мислехме, че днес времето ще бъде добро. Но призори е паднала слана и мъгла, та е и студено, и добре не се вижда. Ние тръгнахме…
Неготино, 7 януари 1916 г.
Анжела Димчева: Тези снимки** ги открих преди две години в архивите на 90-годишната си леля (сестра на баща ми), която ги държеше в един плик заедно с над 20 прекрасни военни и семейни снимки. На едната снимка Константин Щъркелов е прав и държи скицника си (кои са другите – аз не зная); на втората снимка моят дядо кап. Христо Димчев е прав, седнал на заден план е Щъркелов, а отпред седнал е полк. Бурмов.
Константин Щъркелов:
Минахме селото Криволак и гората и се спряхме пред големия мост на Вардара – оттук с моста и Вардара нарисувах позицията с коронката. След това отидихме до селото Пепелище, обядвахме и от източната страна от окоп на окоп отидохме до върха.
Неготино, 7 януари 1916 г.
Анжела Димчева: Тъй като аз съм сътрудник на вестник „Труд“ – често пиша там статии за писатели, репортажи от изложби, концерти, премиери на книги, взимам интервюта, реших да изпратя снимките на редактора си – Христо Кьосев по повод на 100 годишнината от битката при Криволак.
Христо Кьосев: Журналистическото любопитство взе да ме гложди:
Какво ли е рисувал Константин Щъркелов в момента, когато немският фотограф е щракнал затвора на апарата?
Константин Щъркелов:
Всичко направено от фрацузите ни удивляваше. И ония хубави гробища в Пепелище, и тука всеки окоп и всяка земланка изработени дълбоко в земята – много труд, но са запазени. Колко правилно са секли земята и все като че са пълни. Има една смисленост и красота в тяхната работа. Личи вкус навсякъде и как знаят да прикриват изкуствените препятствия. Телени мрежи са осеяли цялата височина. А едно лозе е използвано и за корените му е преплетена бодлива тел.
Неготино, 7 януари 1916 г.
Христо Кьосев: На сайта на БНР попаднах на долния акварел и подскочих от изненада – не очаквах, че ще е толкова лесно. Забележете тухлите, от които са направени стените на укрепленията на акварела.
А сега вижте тухлите в краката на тримата български воини – същите са, нали?!
След още по-внимателно вглеждане различих трите окопа – полковникът от снимката е стъпил с единия си крак в средния траншей. В този момент бях напълно уверен, че пред очите ми е това, което е било пред очите на Щъркелов преди 100 години на бойното поли при Криволак (днешна Македония).
Константин Щъркелов:
… Ето им землянките зад коронката – дълбоки в земята и много добре запазени. Оттука се вижда чуден пейзаж към село Криволак. Качихме се на коронката…
Колко олово се е изсипало и колко безброй куршуми са пищели от пушки и картечници.
На върха сме и прескачаме окопите им и се пазиме от телените мрежи. Студени тръпки плъзнаха по тялото ми – и дори страшно ми стана, като че сега отнякъде ще чуя зловещото тракане на смъртта, сеячката.
Неготино, 7 януари 1916 г
Христо Кьосев: Разбрах, че акварелът е собственост на Националния военноисторически музей. Позвъних и оттам тутакси откликнаха – историята бе безкрайно интересна и за тях. Извадиха от фондовете на музея въпросния акварел специално за срещата с екипа на в. „Труд“. Датировката до подписа на Щъркелов в долния десен край напълно потвърди хипотезата – там с туш пише: „7 I 916“.
При направеното сравнение с оригинала специалистите бяха категорични – на снимката е запечатан моментът, в който Щъркелов рисува именно тези укрепления.
Учените направиха малко уточнение – пълното наименование на картината е „Височините при Криволак с позициите“. В същия ден Щъркелов е нарисувал още един акварел с друга гледна точка – от горната страна на траншеите, който също е в колекцията на НВИМ.
Двете картини са били собственост на Щаба на българската армия до 1935 г., когато Военният музей ги откупува и включва във фондовете си.
Константин Щъркелов:
Пак в 8 ч тръгнахме по същия път за Криволак. Времето е студено и ветровито. Облаци не дават на слънцето да се покаже. Изкачихме се по стръмния път за височината. Днес трябва да работя повече, утре си отиваме. Рисувах техните землянки с коронката, качихме се нагоре и оттам рисувах нашите към Щип.
Студено е и вятър вее, като че ще вали.
Сред малките окопчета съм седнал – сред гробницата, дето са лежали непогребаните трупове, и рисувам, а ми е болно на душата.
Плаче ми се просто…
С. Неготино, 8 януари 1916г.
*Криволашкото сражение е битка през Първата световна война между български части и френски съглашенски части, разиграла се край село Криволак, Вардарска Македония между 17 октомври и 21 ноември 1915 година. Сражението се развива с променлив успех при огромни загуби и от двете страни, въпреки численото си преимущество французите отстъпват.
**Двете снимки, задно с още 15 военни снимки на видни генерали, конница и палаткови лагери на Седма Рилска дивизия, са предоставени от Анжела Димчева на Националния военно-исторически музей и са включени в годишната експозиция на дарителите през януари 2016.
Автор на текста: Елисавета Петрова
Източници:
Константин Щъркелов – Дневник
Личен архив и кореспонденция – г-жа Анжела Димчева
Снимка и рисунка се събират след един век! – статия във в. Труд
Написването на тази статия не би било възможно без любезното съдействие на г-жа Анжела Димчева. Благодарим!
