01.10.2016 |

По-голямата част от творчестото на Констатин Щъркелов е разпръснато и се съхранява в частни колекции, не малко от картините му са унищожени по времето на Втората световна войната, а други са попаднали в архивни фондове и рядко биват показвани пред публика. Затова възможността да се проследи даден период или сюжет, и те да се въведат в контекста на живота на художника, е щастливо събитие.

През лятото на 1917 г. Щъркелов е прехвърлен в планинската девизия, чиито щаб е разквартирован в Лешочкия манастир.

В писмо до Григор Василев от 30.07.1917 г. Щъркелов пише:

„Мили Гриша, от 28 т.м. съм вече планинец. В нашата дивизия ми се малко посърдиха, но нямаше що, по заповед и точка. Монастирът, в който е щабът, е великолепен. Не съм виждал никъде по-дивна природа от тука. Има такова разнообразие в пейзажа! Масивите на Шар се преплитат от кичестите кестени и плещите орехи. А надолу Тетовското поле, цели алеи от тополи очертават пътищата…“

Ето ги и тях – „Край Манастира“  е акварел с размери 31 х 23 см, подписан и датиран – 1917 г. Картината е частно притежание, била е част от Златната колекция на галерия„Лоранъ“:

Интересно е да се отбележи, че е известна още една картина от същото място, рисувана по същото време – „Манастира Лешок“  е акварел с размери 28 х 18 см, подписан и датиран – 03.08.1917 г. Картината е частно притежание, участвала е в търга „Изкуство XX ВЕК“ , отганизиран от аукционна къща „Виктория“ през декември 2009 г. в хотел „Шератон“, където е сменила собственика си.

Подобна двойка от картини представляват трендафилите от Борисовата градина в София, на които ще бъде посветена отделна статия.

Автор на текста: Елисавета Петрова